27 октомври 2006 г.

На гости, отново.

(практика)



На 27 октомври,петък,отново бяхме на практика.Този път ходихме в Скравена,Ботевградско.Тази практика,остави много хубави и весели спомени в мен.
Сутринта чакахме автобуса да дойде да ни вземе от ЛТУ.Всичко беше наред,всички агрономи бяха налице.Нещо се проточи чакането и с Ивето (моя добричка колежка) решихме да се поразходим из сградата на Лесото,я да посетим тоалетна,я да срещням някой познат.Тръгваме ние към двора и какво да видим...няма ги колегите..няма пукнат човек навън.Ужас!-тръгнаха без нас.Хайде набегом до автобуса,какво ти,хаха автобуса тръгна без нас,а ние след него тичаме...крещим..."Чакайтее!" Голямо шоу стана.Добре че са ни видяли,за щастие спряха и ни качиха.От този момент започна да става доста интересно.
В Скравена видяхме черепите на Ботевите четници-герои,загинали в името на нашата красива и безценна България...видяхме една красива църква там,и се отправихме към близката кебапчийница.Смях,шеги....сякаш времето бе спряло за някои от нас,бяхме като омагьосани :).
От Скравена тръгнахме на някъде,и аз не знам накъде..отидохме до манастира Св.Николай.Там..там..беше Дървото.Пиша го с главна буква,просто трябва да го видите.Както си вървиш по пътечката,засмян,с причтно чувство от гледката наоколо..изведнъж те сломява невероятна гледка-бук на 518 години,в цялата си прелест,красота....и цвят.Нали бе есен-беше още по-красиво.Не,нямам думи да опиша Дървото....сякаш е там от цяла вечност...Сякаш няма думи,които биха мгли д аопишат емоцията,която човек може да почувства,когато се изправи пред Него.Беше и все още е Божествено.
В манастирчето не ми хареса.Мисля че всеки трябва д аиде и да го види с очите си.Наистина е разположено на прекрасно място,и е пазено от това божествено Дърво,но иконостаса...беше....толкова тъмен.Никога през живота си не бях виждала подобна икона на Христос.Господи,как е възможно да го нарисуват така....беше грозен и мрачен.Грозен като чувство,като звук,който не бихте поискали да чуете...Беше зъл!Но това си е мое усещане...имаше колеги,на които им хареса.Аз съм против тази икона да е част от иконостаса...ужасна е ,наистина.
И така...след това отидохме на конен туризъм...красиви кончета,красиви колежки...приятна атмосфера,и разбира се лафове и бисери от страна на доц.Тодорова.
Струва си да се види!