20 октомври 2006 г.

На гости.

(практика)

На 20 октомври 2006,петък...доцент Виолета Тодорова от ЛТУ,беше организирала на нас щурите първокурсници,бъдеши Агрономи,една страхотна парктика в гр.Трън.По-точно туристическия обект познат под името "Ждрелото" през което минава р.Ерма.
Дълъг,но забавен път,все пак това ни беше първата практика,и всички нямаха търпение.С една дума колегите бяха необичайно превъзбудении пълни с недоумление,какво ще правим там.Ура,пристигнахме в Трън...естествено купихме си кебапченца с лютеничка за обяд и една бутилка винце.Наистина раниците ни бяха препълнени с глупости..и много тежаха,но си струваше наистина.В ммента в ойто навязохме в това прекрасно място...всеки започна още от автобуса да щрака с фотоапарата насам-натам..беше велико.
И така тръгнахме по пътя...пълен с мостчета,минаващи над реката...все поглеждайки нагоре...към Ждрелото,към целта:)Минахме през един изкуствено направен тунел..на снимката отстрани...до колкото разбрах е направен за да се сутрои теснолинейка или някакъв ЖП...доста интересно беше.
В момента в който излязохме на светло-на другия край на тунела..започна катеренето по туристическата пътека.Ще извиня колегите,че пускаха чалгии по пътя,сякаш с цел да развалят прекрасната атмосфера..поне се измориха достатъчно,за да млъкнат :)Целта ни беше върха на Ждрелото.Там имаше нещо като "тераса" от която изпъкваха невероятни гледки в далечината.Сякаш си на върха на Света и гледаш отвисоко.Накъдето и да се завъртиш,беше невероятна красота...беше България.
Седнахме там,който каквото си е взел обядвахме...и се наслаждавахме на щурчетата и гърмяшите змии наоколо :)Бях на прага да се пръсна и да се разпилея навсякъде...наистина не ми се тръгваше,а и беше много кратък престоя там.Е,достатъчен да седнем с няколко колеги на една слънчева поляна и да нагънем виното.Беше върховно....
После отидохме до Марковата къща-селска къща,намираща се близо до Трън.Там имаше атмосфера,онази старата,българската фолклорна атмосфера беше в къщата.Имаше интересни предмети,от преди няколко века..красота под покрива :)Най-ме зарадва прасенцето което се разхождаше свободно из двора...беше типичен домашно животинче.Много му се зарадвахме....голям образ беше с тази рунтава опашчица.
Тръгнахме към София..и щяхме да се удушим..отново "вкъщи".