11 август 2007 г.

Липсва ми...

Имам способността да се променям ,в онзи ужасяващ смисъл.Това често е признак за случването на нещо което ме обръща с главата надолу.Днес отново се промених...
Всъщност всичко започна от снощи..сънувах че с приятелят ми Асен пътуваме в някакъв автомобил( той не обича автомобили и не може да кара) и той беше шофьорът.Скарахме се за нещо,аз исках да сляза-чувствах се ужасно гадно...а той обърна и не ме потърси повече...и аз си плаках по средата на пътя...Е,тоя сън се сбъдна.За пореден път аз успях да се оставя на простотията си и се скарахме за..то и аз не зная за какво вече...беше ужасно.Интересно е че се караме по кю-то..едва ли има други такива хора,които да се карат толкова често и то по кю-то.Ще кажете-ебаси тия не си ли говорят не живо,хаха...говорим,но не се караме..някак конфликтите ми идват на момента и аз откачам.Както и да е..това беше краят сякаш,не знам.Писна ми все така да се оставят нещата...звъннах по телефона,исках да го чуя-правя го за 1ви път след скандал..и може би за 6-ти изобщо.Не знаех какво да изрека...тотално изключих и просто исках да го чувам,слушам и попивам.Приятно ми е да го слушам когато говори,или ми беше...
Всичко се обърна с главата надолу...изпаднах в истери,тоя път наситина беше...жесток.Отново намеси Егото като виновник.Аз не съм сигурна...да,женско е да доминираш на мъжа,по някакъв си твой начин,да случва се да преувеличиш...гадно.
След час крокодилски сълзи зех че се кротнах...започнах да се занимавам с друго,че да не мисля за това известно време...естествено музика и снимки..Поснимах облаците,поснимах капките....стига толкоз.Боянчо ми припомни че има група като evanescence,отворих голямата папка с музика и давай,разля се музиката,чак пасна.Като цяло текстовете на тази група много ме допълват и описват понякога...сякаш някой е прочел мислите ми...както и да е,един текст на песен може да бъде изпят по различни начини и да звучи всеки път с различно послание.Спомних си че преди година си бях открила в интернет ноти за My Immortal и Hello...когато ги пуснах,ми се случи още едно преобръщане..с главата надолу.Визуализирах пияното ми което седи прашасало оттатък ,заклещено между мебелите(ремонт).вече цяла година...дам ние тук сме бавни,е не всички ,само някои от нас JИ така...представих си как отново докосвам клавишите и се поклащам в унес с музиката,стана ми много мъчно.Асен никога не ме беше чувал да свиря,а как бих искала да можеше да чуе...
Много ми липсват клавишите...липсва ми си бемол и до диез..ех...позабравила съм вече.И така преслушвах песните хиляди пъти,насладих се на пианото,като изключим че първия път когато пуснах My Immortal толкова силно ми подейства тази песен,след случката с Асен,че пеех и плачех с текста и музиката...беше ми останала сила.
Много е грубо да си груб,когато искаш да бъдеш нежен.Аз съм такава особа,че нямам дубликат.(надявам се,за добро е)Когато обичам,всичко остава скрито,като статуя съм..от тези ледените кото дялкат в северните страни...Правило номер едно(след първия ми мини апокалипсис преди 2 години)стана да бъда АЗ.Тоест да правя това което сърце и душа ми сакат.Е понякога нямам смеслост...срещнах Асен и направих първата крачка .Сякаш се роди звезда..супернова...красота.Чувствах се красива..отвътре...така се чувствам кога правя това което искам истински,..рядко са случаите, в които ината е в по-висока от нормалната концентрация,но винаги си личи.Винаги!
МНого съм объркана в момента...сякаш времето е спряло..а моето време продължава,и аз си седя и мисля и нищо не измислям..тотален цикъл.
А дали ще е Камчия или смокиня,на кой изобщо му пука по дяволите?!?Нали ще ходим на море,Боже,аз съм виновна.Всичко развалям,и все съм недовлна,че живота ми от прекрасен ,по мой немислен сценарий,се превръща в Ад,и отчаяние.
Съжалявам ако съм обидила някого,извинявай,уча се...и понякога не само се хлъзгам,а след това се и спъвам и става верижна катастрофа...