18 септември 2007 г.

В ебаси тъпата история...

Ставам тази сутрин..няма и 5 минути още...и моментално включвам компЮтъра...кю-то ме заля с съобщения..нямаше нужда да познавам...това беше "единственото" момче с разбито сърце на света.
Искрено съжалявам,но няма как да обясня как стават тия неща и кой е виновен,за да има на кой друг да си излее яда...но тия съобщения честно,не ме ядосаха,по-скоро те ВИДЯХ А.!
В нинкакъв случай това не е начин да намразя или забравя.Аз не искам това.Защо да мразя след като обичам,но не го правя като теб.Честно вече ми писна да слушам за въображаем и реален образ,бла бла.Имам си очи виждам,имам си уши-чувам..не ми е нужно нищо за да знам какво се случва около мен.Не съм глупачка!
Повече няма да говоря.Всичко което мисля и чувствам ще заключа в мен!
Хахаха..присмивам ти се честно.Наистина не ме познаваш,никога няма да ме познаеш както можеше да стане в началото.
Айде! Чао!
(насочено е към определена персона)