11 октомври 2007 г.

Тъпота

Стоя си у нас и си клатя краката,
дрънкам си тихо с ключа в ръка,
стоя и си мисля какво да направя,
как ще я карам като мине нощта.
Защо да не стана и аз като хората,
заключени в себе си и в своя имот,
остарели безсмислено се мотат в краката ми,
и пак неразбрали какво е ЖИВОТ.
Защо да не легна тук във леглото си,
да спя и сънувам от сутрин до мрак,
да живея безгрижно и да бъда навсякъде,
да опитам от всичко и да бъда богат.
Питам се тихо, вътре в себе си,
колко ли скъпо струва съня,
искам да купя, да има за всички ни,
тогава ще станем част от СВЕТА.
Милена