11 октомври 2007 г.

К'во от т'ва

Понякога се чудя,
понякога крещя,
онякога се сбърквам,
но к`во от т`ва?
Каква природа,
каква лъжа,
всичко се стопява...
...но к`во от т`ва...
Припев: Без правила е този шибан свят,
слагай очила и после дай назад,
въртиш се гол около свойта ос,
ядеш се сам и то до кост!
И пак се чудя,
и пак крещя,
и пак се сбърквам...
но к`во от т`ва?
И пак природа...
и пак лъжа...
всичко се стопява...
но к`во от т`ва?
Пр.
Отварям някаква врата
и ме облива топлина.
Стоя с отворена уста,
когато виждам пак вратата.
Пр.
Милена