13 януари 2008 г.

При-каз-ка на пар-че-та.



Като се замисля, толкова ми се ще да се усмихна,



а ми е сухо.Не мога!Винаги има такива периоди-мрачни, мръсни...всички те сочат с пръст.И никой не иска дори да те разбере.Никой не съдя за което, много жалко само че говорим и на други езици, и живеем в коренно различни светове.Все пак тук сме сами- всеки за себе си.Никой друг не може да живее твоят живот, че дори ида живеете заено,пак всеки си е в своя.



От друга страна пък, всички живеем на едно място и ползваме почти еднакви неща,което до някаква степен ни прави еднакви.Имаме сходни мигове...понякога.
И въпреки различията и сходството ние сме си един пъзел-един гигантски пъзел,където всяко едно паченце е един човек, който се свързва (ако пасне) с други човеци и овечки....безкрай.



Ако не си паснем...остава следа-леко изкривяване на съседните парченца.Те стават леко деформирани(но помнят).



На мен ми харесва да съм част от пъзела...всяко парченце е с различни форми и има различна окраска-няма едно към едно.Всяко има своя гледна точка и вижда нещата по свой начин-именно- ето го различието..нали :)



Грешното парченце се е объркало.Оптична измама- ще пасне?!?
То не е виновно - случва се.


Само че и самото парченце се деформира...и то има памет-помни.Но то понеже е едничко и натиска е много голям-може да се скъса, да се повреди...после ходи му търси частите.



В днешни времена често се губят парченцата... хората са много заети за да ги глобяват...и ги захвърлят...изгубват ги.



И накрая понеже не могат да ги намерят ги изхвърлят...



И така ВСИЧКИ са доволни нали?И така свършва за всички...ами парченцата?тяхната история не свършва....





КРАЙ.