2 февруари 2008 г.

след всичко...




Някак наистина си е заслужено да си почина, да се понаприказвам, да се позабавлявам..след тези изпити. Начина ми е да се изолирам до някаква степен и дас е затворя вътре...искам да научавам и да си правя интересни лекциите :) иначе са пълна скука.
Последното нещо което четох беше за пчелите...толкова е любопитно...прекрасно е да влезеш в техния свят. Точно както с Мравките на Бернар Вербер. Влизаш вътре и живееш с тях.

И така - имаше жертви...времето и мястото ми, някак неми е хубаво да си седя толкова врме в къщи и да знам че не мога да изляза, или ако изляза че чувствам ужасно гузно. Е тази сесия е много добра :)

Стига съм говорила глупости.всъщност снощи си прекарах много хубаво и онази вечер също...
Снощи- Back Home, картофи с карфиол и броколи, хумусът на Доба, която наистина трябва да видя отново,липсва ми и разбира се вино!!! :)



Много приказки, много усмивки, много слънце наоколо. Имам чувството че още съм там, в компанията нма прекрасни хора и тихата компания на група кришари, медитирайки на трапезата, с които беше и Пепси... Странно но когато влизахме да заемем запазената си масичка той ме гледа доста продължително и някак сякаш искаше да ми каже нещо... и аз го гледах, стана ми интересно- исках да разбера.
Както и да е, вечерта беше не просто Трифон Зарезан, беше вечер с приятна атмосфера...за 2-ри път да не бързам за никъде и да не се притеснявам как ще ми се кара баща ми че пак се прибирам късно,късно...а защо трябва д ами се кара?Понякога се чувствам като наказано ,малко гузно хлапе,което иска да прави пакости, но както казах му е гузно....още преди да е предприело каквото ида е.Искам да съм с хораааа!
Както ид а е, пак се отклонявам :) Е беше си хубавко..много !Много, много, много, много! :)
Обичам да ми става така...и да изгубвам връзката на разговора...да питам "и какво" макар ч едо сега това са ми обяснявали :) Хаха обичам да ми говорят :)
Ех, ден лсед ден- все прекрасни дни :)



Снимката по-горе е със симпатична история.Както си вървя, бързайки...и си свивам тютюн...и минавам и се заглеждам в картините- леле та това са капачки! И отминах...след 15 метра реших че няма да е зле да щракна и се върнах :) Почнах да щракам и ме видя готвачът на заведението..приближи се към вратата, поклати укорително пръст усмихнат- стана ми неудобно и мило...показах му ухилена какво съм снимала...и продължих да щракам :) симпатично.
още снимки