4 февруари 2008 г.

Черно-бяло-цветно и усмихнато

Сутринта звънна телефона, тъкмо си бях приготвила каффе - беше братовчедка ми, - "Хайде на театър, имам свободен билет, ще гледаме Хъшове". Приготвих се и стана време да излизам.Подраних много - обзе ме колебливо усещане, че няма какво да правя всъщност. А не беше нужно да правя нещо.

Седнах на пейка, свих си тютюн, запалих и запонах да се оглеждам в случващото се наоколо...
Приказно - навсякъде имаше живот, динамика... малки принцеси играеха със своите принцове, от онези вълшебни игри...всеки изпълняваше определена роля.

Толкова мило ми стана,че извадих фотоапарата и започнах да снимам наред, беше естествено усещане.

След секунди наоколо се носеше духът на моята любим агероиня-Амели.На ъгълчето с автентичната бутка за вестници бяха застанали 3-ма души- един с тромпет, един с акордеон и още един с барабанче...свиреха " A Quai" наYann Tiersen.

Магия, магия....не мога да опиша какво почувствах. Имах ей такава :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Минувачите гледаха странно и след това и те :)))))))))))))))))))))))))))

След малко се усетих че мога да запиша звъка на тези музиканти...но вече свършиха с "A Quai"...




Започва пиесата.Моментът е забележителен - един град, един уличен фенер, вечер, вали сняг... и отново онази мелодия "A Quai"- настръхнах.Това си беше денят на Амели :)

Вечерта се видяхме с Moonwatcher пийнахме по бира и се напоприказвахме :) беше великолепен ден с великолепна нощ. Забравих за времето, за 10:20, забравих за всичко което жужеше.
С Ники се прибрахме и двамата с такси...всичко вече спеше.