12 февруари 2008 г.

Изненадааа!

Бях задрямала в тоз меланхоличен следобед.Звънна телефона...
-Ало ,слез до долу,моля те, трябва да ти дам нещо...

Беше Дон Чушка!Донесъл ми е подарък, да ме развесели..ах колко мило!Наистина нямам думи.
Уговорката беше да го отворя като се кача горе.(нямам търпение)

Отвън изглежда интересен...броколи, послания...ех,ех.. :) Един голям колаж :) Прекрасен...!


Отвътре..нямам думи вече...тарлъчкиии! и един Мъник от Прежда.О, нямам думи наистина...стана ми топло наистина!наистина!наистина! :)

А мъника носи сладко послание :) уиииии!



Топло на сърчицето, топло и на крачетата... ех,ех...Дон Чушка :) :*
Много ме усмихна тази изненада..благодаряяяя! (усмив)