9 март 2008 г.

Охлювът и планетите



Толкова е хубаво да си пак Вътре - там където е уютно, където не чуваш света, където мечтите ти ехтят...Вървя и си мисля за друг свят, а съм в друга реалност.Ходя и се разминавам с други Светове и Вселени, толкова просто, просто се разминаваме.Сякаш имаш очакване, че когато се разминеш ще чуеп звука на този свят, а всъщност можеш дори да го усетиш.Вътре, да точно там, където ако беше охлюв ще е да си в безопасност, там...в собствения си свят където мечтите ти ехтят...

Слънцето не е едно единствено, всъщност имаме толкова много слънца, ха, не ни стига един живот за да ги преброим, а впрочем колко живота имаме?21?Или само 1.
Вървиш и в главата ти танцуват различни мелодии и части от песнички, които си чул преди малко без да си разбрал или чути в детство...въртят се и танцуват в главата ти, а ти си представяш как точно тази част от песента е направила реверанс точно в този момент, тогато се случва нещо, което сякаш е част от тази песен.Мигът е написан, изречен...изпят, изсвирен. Не е ли прекрасно?Можеш да си представиш всичко ,което е невъзможно...което може да преобърне чувствата ти, да те накара да се чувстваш извън себе си, извън тази обвивка, дори маска.

Днес на път за към болницата пътувах с едни мацки.Дори мацки не са, бяха вампири...в мен напря нещо, което упорито искаше да излезе, думи...сбръчкани вежди.Не беше злобно, беше разочароващо...момичетата бяха като крокодили, бяха се скрили зад тонове грим и гримаса, кикот,изкуствеността бликаше отвсякъде.Дали ще станат президентки, или какви ще станат след дни?Всъщност това се замислих след втренченост близо 5 минути, бях като хипнотизирана.исках да огледам всички детайли, ... реших че това може да е вид наизразяване, но вече никой не го приема така сигурна съм.Грима днес е далеч от представите за красиво и нежно...агресия, набиване, клише, етикет?Какво по дяволите беше това днес?Исках да ги питам защо толкова много?Няма грозен човек,всеки е роден такъв какъвто е.Не можеш да кажеш че Юпитер е по-красива планета от Венера или от Марс.Сякаш паднах от някъде...направо се сртуполих.Още не вдявам.И аз съм се мазала с грим, експериментирала съм, забавлявала съм се, но никога не е било начин на живот, начин да се приема сама себе си, такава, пред огледалото, в очите на някого...

Вървиш и се сблъскваш с хиляди планети, всъщност усещаш близостта и провличането, гравитация, газове, песъчинки...атомите, йоните...
Юпитер защо не е гримиран?Толкова е красив, колкото и Венера, колкото и Марс... :)
Толкова е красиво всичко без дрехи, без контури, без граници...