4 юли 2008 г.

Приятелска тревога за разбиране

Защо не може всичко да е добре, да се разбира човек с хората и те да го разбират.Казвам го, не защото мразя хората, напротив - обичам приятелите си и ми се ще да се разбираме, да си помагаме, да бъдем близки и да си споделяме.как да споделя,когато никой не споделя с мен.

Ще го кажа пак-винаги когато съм на планина с "скиталци" никога не съм се чувствала част от групата,именно защото никой не иска да бъде близък с никого ( като има 2-3 човека които изключвам от този тип).Това е мое мнение и това съм забелязала.Просто хората когато са в една компания и в едни условия са едни, а когато са в друга се променят до толкова,че ти е неудобно дори да присъстваш.Не ми е за това къде ще спя и в коя палатка, не ми е и за това че когато сядаме да хапнем всеки си яде храната.Просто е мега тъпо, да смяташ хората с които си отишъл някъде и искаш да си изкараш хубаво и да се отпуснеш с тях, да споделиш мигове,да преживееш утрото, изгрва,усмивките,растостта или тревогите...и в същото време да няма близост, да го няма онова "едно цяло с другия", да я няма близостта и да се "филмираш" още повече от това че всеки се държи егоистично, и всеки мисли единствено за себе си и иска моментите за себе си и огъня за себе си, и мислите си за себе си и всичко, което би те направило "едно" с хората с които си отишъл там.Сори,ама намирам това за мега тъпо и не съм единствената която го забелязва.Лошото е че прогнозите също са лоши...хората си остават егоисти дори когато искат услуга,усмивка, пари,подкрепа.Няма как да получиш тези неща чисти, когато ти сам не си се освободил от егото си и от това че си много велик,че си най-най- и най-вече че се мислиш за нещо повече от останалите.

Както казва една приятелка "Всички ще ни ядат червеите", няма материално велики хора.Можеш да станеш велик,когато си добър и когато си се отдал на приятелите си, на познатите и най-малко на себе си.

Кога ли ще спрем да бъдем егоисти?Кога ли ще се почувстваме едно цяло?Кога ли ще ни е истински хубаво, без някой да се чувства пренебрегнат, обиден или изхвърлен от онзи кръг,който би трябвало да те кара да се чувстваш добре, дори прекрасно,когато някой приятел каже нещо искренно и хубаво за теб?

Дано е скоро, защото приятелите са приятели, само когато се уважават и обичат като истински приятели, а не като средство за еголъскателство и надменно-надмощничество.

Всички сме равни, няма по- и няма най- когато сме наистина такива.