12 юли 2008 г.

:*(

Пак се натъжих.Неизбежно е.Понякога ми се ще да съм извън планетата, да е тихо и да знам само това което ми е нужно за да оцелея.Много ме товари чуждото, занемарих самотата в себе си и сега и е тъжно.Искам да съм пак самотна, и сама да преминавам през страшните тунели.

Заклещих се, заклещих се с думите си, и с идеите на други хора.Сега не мога да изляза, защото ще повлека със себе си пак цялата стена и няма, няма кой да ме пази тогава от тях.