13 юли 2008 г.

Просто-р :::the secret of the hangman is the smile on his lips


What a wonderful day!
Толкова ми беше хубаво, когато забравих за всичко останало.За онова което всъщност е без значение.
Завъртях педалите, и се озовах в артерията на една антиматрична реалност.Всичко се пречупи така, сякаш фантазирах мечтания ден.Бях в стар апартамент, пълен с прах и спомени; бях и на върха на града, където Витоша прилича на зелен карфиол поднесен под носа ми; бях на тъмно върху пейка, хрупайки нещичко ; бях със свежи, познати хора, които не ми мърмореха за обичайните неща.
Бях в мечтания ден.

Да, просто е :) когато не мислиш за сложното Аз. и сложното Те.
Ние.сме прости :)