24 август 2008 г.

с подледната си клетка

Лятото, а на Рилските езера изгорях.Измъчи ме, това че трябваше да го запазя за по-късно.Но успях да се заредя, да намеря още сили за да си почина.

Сега съм във Варна, въздухът е нажежен, а аз съм толкова лека и плавна.Празна тиква с нито една троха мисъл за завръщането.Харесва ми, дори го обожавам - хоризонтът.Нашепва ми да не се безпокоя, насърчава ме да си почивам и да въздухвам...дъх след дъх.
Вълничките са толкова топли, и те прегръщат и люлеят.Загубих се.

Успях да видя и Шабла, и Калиакра, Крапец, ... успях да се насладя с последната си клетка.Нищо не ми липсва сега...само не искам да свършва!Нека пак се пренеса над Тюленово и бурното море и остана там, дори тялом да съм другаде.