29 ноември 2008 г.

Ето какво става ...

Настинката ме е хванала за врата и не ме пуска.В стаята се носят аромати на различни топли чайчета, наредени като шотове които трябва да изпия.Пристрастена съм, не само към ароматизирания цигарен дим, но и към топлината и луксозния вкус на отварите от билки, подправки и пр. наричани погрешно чай.Не е нужно да споменавам,че ме гони меланхолията и факта че само надничам от черупката, лошото е че се е изпарило усещането за кадър, кадрираност и цветове.Не снимам, не пиша, сега съм на етап да преживявам нещата чрез визуално докосване на материите - пухкави, гладки, леко грапави, набръчкани, хлъзгави, мокри, топли и студени, щипещи... Така става, когато обръщаш внимание на други неща, а тези на свой ред някак не забелязваш.Хубаво е, да виждаш и усещаш всичко, но някак се получава на етапи. Днес усещам по този начин, утре може да прогледна, а кой знае..след още време ще предпочета да ходя с затворени очи, за да открия и нещо ново, което е всеки ден. Бих описала себе си като безвкусна рисунка. Без цветове.тях добивам и усещам, само когато им обърна внимание. Кон с капаци или вкусна манджа в тенджара захлупена с похлупак, коато отваряш и те облива с прекрасен аромат.Да. Жасминовият чай е прелестен, препоръчвам.Някой ден в кухната ми ще има специален собственоръчно направен рафт, който ще бъда само за чай.Буркани и бурканчета закрилящи прекрасни аромати и усещания.Мащерка, лайка, зелен чай, жасминов, ментов.....Обсебили са ме отварите.Е време беше, зимата дойде. Нямам идея какво да пиша.