3 февруари 2009 г.

cinnamon

Не съм изморена - изтощена съм.Намирам се в период на усилено, интензивно, прекалено притискане на паметта ми с адски много информация за кратко време.
Блокирам.
Започвам да отлитам от мислите си седейки и четейки поредната тема от конспекта, отлитам някъде в пространство ,което сама контролирам.Там моделирам сцени, сменям роли, играя естесвено и изкривявам настоящето.
Отлитам.
След секунди усещам че съм стигнала до края на темата, а през цялото това време четейки съм била Там, където летя ...често.
Не помня сънищата си, което е знак,че мозъкът ми е пренатоварен...будя се, не мога да контролирам притеснението си, ставам нервна.Ям.
Вечер не мога да заспя, а толкова ми се спи и съм толкова изтощена...психически, в съня си, в деня си, в стресът си.
Си..си...

Желая да поплача, желая да съм по-умерена.Желая да съм "желязна" и не толкова мека и емоционална.Аз се крия, това е защитна реакция.Което води до факта,че малко хора , включително баща ми ме познават ... бегло.Имам потенцили, имам дадености, имам чувства, които са умерено тъжни и много весели.сантиментална съм, денят ми е сантиментален, проблемът е че...ролята ми е сама, понякога самотна, но предимно сама.
Не усещам подкрепа.А толкова се боря з анея и я очаквам.Не я чувам?Не я усещам?Не я разбирам?
Много ми е трудно...освен всичко накуп...и всичко извън...всичко онова вътре е бойно поле с хиляди жертви, които са невидими или просто се крият, за да изненадат някого.
Усещането ми напоследък има вкус на канела...лето лют, и доста специфичен.Аз самата съм специфична, и ... ми се ще да познавам повече специфични...да ги познавам,а не да ги знам че са такива.