30 март 2009 г.

28

28.03.2009
Ей, за секунди изгря слънчице.Никаква следа от котката долу.Много искам да се запозная с тази маца, даже вчера като се брибирах я виках,но може да не ме разбира .Нали е Берлинска котка, едва ли разбира български.
Ааахаха сетих се за една смешна история с Ники вчера.Беше отишъл до интернет кафето, и ми разказва как едно куче дошло при него...нали и той има 2 красавици вкъщи, може да мирише на женски.Та Ники му казал „Бегай бе, бегай от тука” и кучето си отишло при стопанката.Хахаха.Е,все пак може да разбира.Стопанката му благодарила .Хората са много мили тук.даже прекалено мили.
Та днес ходихме до интернет кафето да проверим разни неща.Всичко е на немски тук – клавиатурата, Mozilla-та, Skype-ът...всичко!!!Добре че имам техническа/двигателна памет, та по инерция си пиша без да гледам буквите.
Беше хубаво да вляза в скайп.Да видя ко става у Бг.Само като разбрах че е супер жега в София и че грее слънчице, така ми домъчня.Тук е все сиво, като изключим оранжвеите сгради, зелени,жълти...много са пъстри.Даже много се смяхме с Ники, защото на корицата на картата,която си купихме има снимка на Централна гара през лятото, и небето е толкова синьо, и има слънце...та си викам – абе това е правено с Photoshop :D.Случихме вчера да излезнем и да грее слънце – за кратко разбира се, но толкова се променя всичко,че е чак невероятно.Тук на Mierendorfplatz има едно площадче-градинка.Което представлява едно като езерце посредата, около него зелени площи( тревичка) и много пейки.Отвсякъде това място е заградено с чинари,които са толкова красиви- окастрени са им части от клоните и приличат на ръце.Много са красиви, дано не забравя да ги снимам и дано уцеля слънчев ден скоро. 
Да си призная имам чувстяоо че съм в Лондон – все вали.Искам СЛЪНЦЕ вечееее!!!
Днес търсихме хостел за Ники.Намерихме един и е супер.То това не прилича на хостел, а на повична станция в центъра на града.Огромен е и е чисто, подредено и просто.Чаршафите са по-бели от бялото.като се регистрираш ти дават един ключ, с който отваряш всички врати за да стигнеш до стаята си.А те не са малко .Хванах и Wifi там и то безплатен!Хаха.Тукя всичко се плаща ;).Та сърфирах в интернет и говорих по скайп докато не ми падна батерията на лаптопа.Като невиждала!После отидохме до Sony Center-а, който е на 5 минути от хостела.Там пред спирката имаше едни типове, които свиреха на живо.Имаха барабани, китари,бас и сакс.Бяха много яки.Ако се докопам пак до интернет ще кача в you tube.И хората много се кефеха,беше суперско.
Като влязохме в Sony Center се почувствах сякаш сме в бъдещето.Хем е закрито, хем е открито.И Интересното беше,че са успяли да го построят цели за 4 години-само!Започнат е 1996 и 2000 е отворен.Там има всичко – кафенета,ресторанти, магазини за техника.Нещо като нашия мол, само че размерите са...гигантски.И беше бъкано с народ.В магазина на Sony имаше толкова много хора,че едва успех да видя какво предлагат вътре.Има от телефони до батерии.И всичко е на приемливи цени,като имам предвид стандарта тук.Пример: ако в София в Hendy например продават телефон за 399,99лв, тук той струва 199€ даже по-малко.И имаш огромен избор.Можеш да си купиш телефон или лаптоп(които са по-скъпи)в какъвто искаш цвят.Можеш да пробваш всичко – слушалки, Hifi системи, телефоните,сигурно ибатериите можеш да пробваш.Хаха.Ех българиноо.Ами да, тези неща правят огромно впечатление.Като знам при нас какво е, направо ме е срам.
А,днес стигнах до един извод – нали германците са по-освободени хора, по-нахакани, а в същото време са по-студени ( в смисъл, не можеш да се прегърнеш с някого, да го потупаш по рамото, да го хванеш за ръка).Това според мен се дължи на начина им на живот.През седмицата всичко живо се движи в метрото, реално те прекарват повече време в метрото, където е широко, където се зазяпваш в някаква точка и чакаш да дойде твоята спирка.Заформя се един цикъл,който повтаряш цял ден,всеки ден, цял живот.При тях всичко е изчислено...от градския транспорт до личното им работно време.Всичко бърза, за да напазарува след работа ид ас е прибере на спокойствое в малката си къщурка без гледка.Целогодишно почти всичко е сиво, като изключим сградите.Вали през 5 минути, няма слънце.Оказва се че си затворен в града си и в ежедневието си.Сега, не казвам че са сдухани хора, с увяхнало изражение – напротив – физиономиите им са цветни, различни, спокойни.Все имат крайна цел,към която се стремят всеки ден...различна от вчера или същата.Въпросът е,че са напоени прекалено много със сосът на ежедневието им.Дано греша де, това ще разбера след поне 2 месеца тук, но това ми е първото впечатление, 1-ят извод.
И такам.Колело ми трябва.Как му завиждам на Камен сега, ново колело, скитане из улиците на СЛЪНЧЕВА София .Честито Каменчо!!!Да си го караш с голям кеф и безаварийно!Специално ще ти взема нещо за колелото като си тръгвам!:)Ама ще е изненада хехе.Ако можеше всъщност бих понесла цели магазини към София, ама нямам толкова място в раницата Ноо, ще се постарая да има армагани .Много се радвам на това тук,че има доста практични нещица.
Между другото усещам, че вече малко съм се променила, откакто съм тук.Мисля да си закупя едно малко тефтерче, защото има много какво да пиша,докато се разхождам.Адреси,места, впечатления.Докато се прибера в квартирата всичко изчезва от главата ми.Мног е динамично в нея.Толкова много неща виждам,че наистина не мога да ги запомня и да ги напиша всичките или поне повечето когато седна да пиша и да разказвам пред лаптопа.Уникално е!Хахаха.
Я слънцето се опитва да се подаде.Виждам лъчите му леко да се докосват до стената отсреща.малко тъжно звучи това със стената, но си е голяма емоция.Хаха.Я да надзърна за котараната – няма я.Само пълните кофи си седят...и оставените колелета долу.Нищо, аз знам че пак ще я видя.
И така...в момента е 29-ти неделя, малко закъснявам с писането,ама сега имам време.а тук времето си лети.
Днес се смени времето всъщност.Снощи за 1-ви път останах сама в квартирата и реших след цялото плюскане, преди да заспя да си пусна филм.Гледах Слушая тишину...ама не го гледах точно, защото съм заспала и филма е свършил докато съм спала.Поне спах като пън иотворих очи към 7ч, но станах към 8...защото догледах филма на топло в моя облак.:) Много мека възглавница, и страхотно одеалце.Облаче.Странно но парното е спряло, а да му се невиди не знам защо,тъй като нищо не съм пипала по бойлерите.Май ще трябва да звънна на хазяйката,че довечера ще стане кучи студ.Квартирката е големичка в общи линии и мисля че ще се затопли бавно,ако тръгне топлото.Я да звънна,че да съм спокойна.
Да, леле разговаряхме 15 минути,ааааааааааааааааааааааа слънцееееееееееееееееееее!!!!Изгряяяя!Много мила е мойта хазяйка, хубаво е че се разбираме.И е адски яко да говориш на аглийски хехе.Нищо че произношението на места ми куца, справям се идеално.Само малко да обогатя речника.Та тя каза,че май се е развалило парното и днес вечерта ще мине да види какво е положението.Май ще се наложи да се обади д аго оправят.До тогава ще си мразувам 1-2 дни. Но нали има чай и газ да си сготвя топло ядене.Значи няма проблем.Леле такава мъка ми е,че забравих да си взема чай от мащерка!Тук няма.Взех си от мента и от маточина, но как може да няма мащерка.Ще търся,няма току така дас е размина.Иначе е хубвао че Ники е взел домашен мед, а аз си взех чубрица.И на картофките с масълце слагам чубрица и черррно пиперче.Ммм.Трябва да намеря къде се продават сурови семки да си спретна едно корни за закуска,че с тия мъфини и млекца, ще стана 100 кила.Хаха.Мани никъде няма закусвалня за солени закуски.Всичките закусвални са бъкани с Kuchen ...всякакви видове.За феновете на сладкото тука е рай – за мен е ужас,дефицит на солено.И имат 1000 вида хляб.Като застана на щанда за хляб и се чудя 10 минути какво да си купя.То и на другите щандове е така, особено при кашкавала...не знам от кой да си взема.Хахаха.а бананите са им ужасно зелени.Как ги ядат тия хора.Имам миксер в кухнята – скоро ще се прави торта,ама какви са тия банани скапани.Пфууу!Ааа в магазините има шанд за био зеленчуци и плодове.Био картофите са толкова смешни.Много са мънички.
Я да си направя един ментова чай,че тва кафе е много силно.Аа чайника е много готин.Ретро.Направо се чувствам като Амели, само дето не търся човека с албума;) и не преследвам хората, хаха, но си признавам че дебна съседите през прозореца.Хаха.И котката!!!
И такам.Let’s trippin’!
Хазяйката дойде със съпруга си да видят какъв е проблема с отоплението и ми донесоха една духалка.Стана ми топличкоо.След няколко часа дойдоха пак с един маркуч да напълним резервоара на бойлера.Всичко стана във вода тук.Обаче им скрих шапката...съпругът на хазяйката доста дълго време се опитваше да да развие кранчето, явно го правеше за първи път.Аз през цялото време се опитвам да обясня,че трябват клещи,защото той реши че ще стане с отверка.И така справихме се някак си.И вече ми е топло и в коридора....навсякъде.
И репих да се изкъпя.За жалост още нямам шампоан, но тук има душ гел.С такъв кеф се изкъпах, даже не знам как успях да си наглася водата точно.Имам и сешоар, та станах нов човек!Само дето като се къпя трябва да съм седнала, защото няма канал на пода и може да направя наводнение.Но седнала е удобно, мога и да заспя под струйката. 
Ники дойде вечерта да хапне и да разправя какво е станало днес с търсенето на квартира.Разказа ми ,че попаднал на един свестен типец, който предлага една стая необзаведена, но в нея има само легло.Момчето е на нашата възраст и катери, работи в 3D съудио тук и Ники много го е харесал.Дано стане работата!Утре ще разберем.
И така лягам си да спя в облака.
Забравих да спомена че има още една маца тук.Черна с бели лапи, бяла гушка и бяло носле.МНого е хубава.Хазяйката като си тръгваше ме иснтруктира, да не пускам котки в квартирата, тъй като те обичали да се качват по стълбите...защото тя е алергична.А аз след нея : Ако знаеш колко обичам коткиии. 