13 март 2009 г.

...again in my vein.


Как бързо минава времето.И преди съм го забелязвала, но напоследък усещам това с пълна сила.Невероятно!
Сутрин отварям очи и факта,че се събуждам в собственото си легло е толкова мил.Приятно е да се гушкаш в твоята мека възглавница, да се отъркаш в цветните си чаршафчета и да гушнеш крайчеца на юрганчето си като малкото плюшено играче,както си го правел като малък.Сладко е да се събудиш пак вкъщи.

Така ще е не за дълго.Заминавам на 26 март, и още не мога да го осъзная - сякаш е след 1-2 месеца, а то ще се случи едва след 13 дни!!!Едва?Ужас!

Не ме е страх, но когато се сетя и ме побиват адреналинови, новаторски тръпки.Пулсът ми се ускорява.И ме обзема неистова радост.Сякаш някой ми е бил радостна инжекция и тя изведнъж се разнася по цялото ми тяло.Полудявам ли?

Мечти и фантазии с ярки цветове заиграват пред очите ми - как кацаме на летището, след 1 час полет и се оказва че сме на 1000км от дома.Дори го усещам сякаш отиваме на друга планета.Никой не говори нашият език, ще трябва да превключим всички настройки за да оцелеем както се казва.Emotions again in my vein.Само като си представям това превключвам на неизползвани до сега емоционални режими за да запазя батерията си.Save mode.Нищо подобно.

Ау, много се радваааам, дано и там е така.Като се знам каква съм мимоза,нищо чудно да откача от емоции.Експедиция Берлин.Хахаха.Бих го сравнила и с Еверест, образно.Не, не...не го вярвам още!Знам го, то идва и аз отивам към него, но не мога да повярвам-това ще да е някакъв сън, от който не мога да се събудя.

Всъщност цялото това усещане е прекрасно! :D