28 март 2009 г.

Цвай гугуткен на керемидкен шпациирен

26.03.2009
Ще започна с летенето.Мисля че всеки трябва да опита – подобно изживяване няма другаде освен там горе!Убедена съм че дори да покажа снимки правени от 11 хил.метра надморска височина едва ли биха се преживяли по същия начин, както да надничаш през малкото прозорче.Горе е друг свят, друго настроение, друга емоция.Там е толкова различно,бях изумена!Като цяло самолетът си приличаше на автобус, като изключим че е много тясно вътре.Не им завиждам на високите хора!
Летяхме над облаците, в облаците, под облаците...аууу!Наподобява истинска детска игра!Небето горе става по-тъмно, и всъщност самолетчето се движи м/у небето и облаците, които образуват едно млечно и бяло море.Земята я видяхме само на излитане и на кацане.А кацането какво бешееее!Гмурнахме се в облаците, навлязохме в 2-ри пласт пространство, който бих описала като вафла – отгоре и отдолу има облаци, а последата е празно( или пълно с въздух).
След като набрахме височина 11хил.метра, капитана ни уведоми че навън е -51градуса по Целзий.Леле!А Еверест е с 3 хил. метра по-нисък!М/у другото проверих височината с часовника и показа максимума от 2637м...имах чувството че се беше напънал и щеше да избухне от височината...11 хил.метра!А за справка в квартирата съм на 219м надморска височина, и съм едва на 3 етаж.
Хазяйката ни посрещна на летището и със съпругът й ни докараха до мойто местенце.Оказа се че на 5 мин.от тук се намира един голям парк, който изглежда малък на кратата .Nevermind.
Тръгнахме на разузнаване, тук около мойта квартира има дюнери, евтини магазинчета, имало и интернет кафе,но не можахме да го намерим.Имаше едно, на което си пишеше интернет кафе и вътре вместо компютри по масите и навсякъе имаше кафемашини!Голямо чудене падна.И жив човек няма вътре.
Направи ми впечатление,че тук има много изоставени магазини.И чесно казано Берлин много ми прилича на София, но си мирише на Берлин.Абе доста измислен град е.КОгато са го строили хората са помислили.Ако трябва да правя сравнение със София, Берлин е огромен, толковае широк,че когато решихме да отидем до Humboldt Universitat ходихме 1 час и 30 мин.Като времето беше адски неприятно, сякаш бяхме в Лондон-дъжд и вятър.Аха тръгне да пръска и вече е спряло, после аха да спре и се изсипва лек дъждец,който трае половин час.
Ааа не може да бъде, току що поглеждам през прозореца и виждам улична берлинска котка да рови по кофите.Хаха адски забавно е, особена като срещеш някое куче в парка и си казваш,че то говори на немски  хихихи.Немскоговоряща котка мацииии....
Та, започвам сериозно да се замислям за колело.Ако някой циганин дойде в Берлин, ще си помисли че е в рая – Пълно е с колелета по тротоарите.На всяки 2 метра има къде да си заключиш колелото – навсякъде има!Да не говорим,че има някои които изобщо не ги заключват.! Кола няма,която да е паркирала на тротоара.А да не говорим,че тротоарът тука е 3 метра широк.Можеш да танцуваш направо.Иначе берлинци много бързо карат и постоянно има движение,но е спокойно, няма задръствания.Автобусите не са препълнени като нашите а има място за всички...някои автобуси са на 2 етажа.Харесва ми тук.Много е уютно.Просто тези хора занят как да живеят качествено.И те са обикновени като нас, но се грижат за удобството им и за спокойствието им.Най-малкото завивката и възглавницата ми са от пух тук, и имам чувството че спя на облак.
Разхождайки се с Ники решихме да напазаруваме малко за вечерта и влязохме в първия срещнат супермаркет.Тъй като съм фен на свежите салати, си харесах едно зеленце.Да,но в София в маркетите го мериш и залепваш баркода върху пликчета, за да се знае колко тежи.Да, но тук имаше просто една везна и нищо повече.Решихме да питаме едно момиче,което работеше там, но уви не знаеше 1 дума на английски.Ужас хаха.А аз все още се притеснявам да говоря на разваления си немски и решихме просто да говземем зелето на касата, пък каквото стане.Редим се ние и идва нашия ред, момчето взима зелката и аха да му кажа че не знам колко струва и колко тежи, той само я сложи на апарата,който отчита баркодовете и вече беше отчетено като зеле,което тежи еди колко си.Направо ахнахме с Николай.Хаха.Казвам ви, Берлин е пълен с изненади.
Вечерта си приготвихме спагети със много вкусен зеленчуков сос и си хапнахме както трябва.В хладилника имаше биричка и решихме да си сипем,да видим каква е берлинската бира.Ами не е лоша, но Becks-а ми харесва най-много.Те явно си падат по тежки бири.Много беше ароматна тази и тежка на вкус. 