15 март 2009 г.

съкровище в зелено


Търсех си нещо.И аз не знам какво точно беше.
Посегнах към едни забравени места на бюрото ми и хванах един зелен плик.Чесно нямах ни най-малка представа какво се е скрило вътре и любопитно го отворих бавно.Бях го изрязала перфектно в горния край и реших,че ще да е нещо скъпо за мен.
Извадих съдържимото и останах без дъх.
Стана ми лошо наистина, на път бях да колабирам!Нещо ми става напоследък и без това, а сега и...
Това беше/е картичка за рожденният ми ден от Мосю Асен.Прочетох първо флайера - и се телепортирах точно тогава...в денят на рожденният ми ден.С Калин отивахме към едно дървено кафене в близост до Лесото и чакахме Асен?!?!Да, и тогава ми беше странно и сега ми е странно - беше дошъл до там заради мен.За да ме изненада.Е изненада ме както тогава, така и сега, днес.Отлетях в миналото, което прилича малко на настоящето, но тогава въпреки че бяхме разделени не бяхме така разделени.Ха!Предполагам вече не е от значение.Та пожеланията ме накараха да се почувствам...смазана?Да!Може би това бяха най-хубавоте пожелания на света, най-милото обърщение и най-хубавият подарък за един рожден ден.Прекрасни...тъжни...без дъх...сълзи...ярост!
Признавам - да, жигосана съм от собственото си его, от твърдият си инат и от грешната представа за бъдещето.Прознавам !Никога няма да забравя този човек и това което ни свързваше, това което ни раздели и разделя, а да, и това което никога няма да ни свърже.Човек се учи от грешките си, ако грешки са неговите собствени страхове и филми, това са грешките.Големи грешки, малки грешки - винаги са ТЕЖКИ!
Таралеж, ако четеш това въпреки всичките дебилщини и глупости, които съм правила до сега, и които съм причинявала волю-неволю....съжалявам искренно и сърдечно.Аз съм такава че не забравям току така.Всичко което съм сторила и с което съм наранила се промъква в главата ми всеки ден и не ми прощава.Не мога да си простя нищо от стореното, защото ми е коствало и с пълна тежест продължава да ми коства огромна част от сърцето ми.Няма ден, който да не е минал в поне минута тъга и желание да върна времето назад, но това е времето, а то не спира и не се връща.Не може да се живее с мисъл за грешките, това не е живеене.
Завиждам на всекиму доволен от себе си!И на този който не познава тази болка, която те срязва, когато изпитваш мъка по някого.
От зеления плик стигнах до тефтера в който съхранявах стиховете си -УЖАС!Та аз съм пълна откачалка!Депресия forever!Не мога да повярвам какво се крие в мен, какво съм аз...много съм разочарована.Много ми е мъчно.

Нищо не съм разбрала от живота си до сега.Нищо не съм направила.Все се чудя за това ли съм Тук, за да разбера, за да страдам от себе си....за да рева като идиот,защото съм бъкана от емоции,които все са си там, просто понякога така се скриват,че забравям...и после "Паааа!" и се стресирам сякаш някой го е изкрещял в тъмното.

"Трагедия"!Аз живея в задънена улица, на която всеки ден пракирам по различен начин.
Нека мечтите ми станат реалност!! ;(