15 април 2009 г.

Trip to Amsterdam

Цяла сутрин се каня да започна да разказвам ...обаче нещата стоят така,че не знам от къде да започна.Ще започна от края – ами...много неща преживяхме с Ники, много попътувахме, доста опит придобихме и събрахме цял тон впечатления от местата на които бяхме.Като цяло си мислех,че като отидеш в чужбина и всичко ще е различно, ще е хубаво, ще усещаш облаче от топлина в гърдите си и т.н.Е, до някъде съм била права – всичко беше различно, факт е че това различното си е още там, и е факт че хем останах изненадана, хем беше плоско като чувство.
В сряда (9 април) с Ники се събрахме у тях,уж за да решим как ще протече цялото пътуване, къде ще отидем,какво ще хванем, до кой град ще стигнем първо, как, какво,що.Обаче нищо не направихме в общи линии.Сякаш и двамата знаехме тайничко и бяхме сигурни че всичко ще бъде наред, и че ще сме точно там където трябва и когато трябва.Нямаше притеснения от сорта – ами ако ни се случи нещо,ами ако се стъмни и се изгубим.
Просто се уговорихме в петък сутринта да се срещнем на гарата в 7ч и да си хванем влак до Михендорф.Да, но не стана така.Вечерта на 10-ти пак останахме до късно у тях, може би до към 2ч сутринта,даже 3 или 4?Не помня точно, но знам че предишната вечер се прибрах в 3 и станах в 12-13ч, а следващата вечер спах само 1ч,за да мога да хвана U-Bahn-а навреме.Е,малко се промениха нещата-аз стигнах прекалено рано на гарата и директно отидох до Ники.Там закусихме пържени филии ( класика) и пихме сокче,хаха,не че е важно, но предпочитам да спомена този детайл.Както и да е.Тръгнахме да гоним 1 влак – питахме 100 човека, включително жената която продава билети на кой коловоз аджеба трябва да отидем и отговоря беше four…what the fuck?!? Тичаме към 4-ти коловож и направо се качваме в влака.Имаше 2 момичета-германки та рекох да ги питам тоз влак ходи ли до Михендорф.-Не, ходил до Лайпцих.Аааааа стига!Слязохме точно преди да затворя вратите..ок, спасихме се.Рекох да ида аз да питам за влака за михендорф:
-Excuse me, on which gate we have to take the train to Michendorf?
-Next train after 1 hour ( 8:52 am), on gate fourt…
-That means four, or fourteeeeeeeen?
-?!?!.....Fourty…Fourteeeen.
-Ok!Danke!майка му стара,начииии!14-ти е било.Баси тия немци не мойш ги разбереш на английски!
И се върнахме в квартирата на Ники, разочаровани,че ни е тръгнало на криво.Зяпахме някакви неща в интернет и докато се усетим, трябваше да тръгваме пак към гарата.Айдееее юруууш.Закъсняваме...раниците тежат, мускилите на пищялите отпред започват да те стягат ужасно от бързото ходене...оф,мани!Дано не го изпуснем пак!
Е,качихме се!Урааа!До тук добре.Очаква ни 30 минути пътуваме из Берлин-екстра!
Да,ама сме изморени от недоспиването и от стреса покрай тоя влак.За мое огромно съжаление,след 2 спирки се качиха някакви испанци!Ма маалеееее, не вярвах че има хора които да говорят толкова много!Надуха ми главата.30минути без спирка!ЛАТЕРНИ!Направо ги намразих, псувах тихичко на български с приятна интонация,храних,храних,аман!Добре че слязоха по едно време.
И така, дойде време да слизаме вече.Ники се обади на Радко –едно приятелче,което често пътува на стоп,и при което трябваше да тидем първо-в Утрехт,Холандия.Та инструктажа беше следния:Като слезете на Михендорф, тръгвате по пътя наляво, вървите,вървите,вирвите и стигате до едно мостче.Като минете мостчето, тръгвате по една пътечка в гората, пясъчна пътечка, от там вървите,вървите,вървите и стигате до еда улица,на която от ляво има къщи и от дясно има къщи.Вървите само направо.Ще стигнете до една стена, на която има врата.(What the fuck?!?)Там е стопаджийския ориентир.
Да, в крайна сметка стигнахме до върпосната врата – всичко описано от него бепе същото.Направо се чувствах като разузнавател,хаха.Как да е, на вратата имаше стрелка на къде трябва да тръгнем за стопа.В последствия стугнахме до една бензиностанция.Там имаше едно момче,само,което сртопираше.Беше французин, и отиваше до....някакъв град с И, не помня.Та, отдалечихме се малко от него,да не му прецакваме стопа, и почнахме да вдигаме палци.А!забравих да отбележа че нямахме карта.аз бях принтирала някакви скрииншотчета от гугъл мапс и това беше!Стопирахме 30 минути, един мъж спрях, но се оказа че е друга посока.И си стояхме там и си вдигахме палците на всяка кола.Надежда!аха, умира последна ! Ники отиде до бензиностанцията да купи нещо за хапване и да провери за карти – е имахме храна, вода, карта на Германия и карта на Европа- just in case!Та бая време стопирахме, и ми светна,че няма да е зле да си напишем табелка за къде сме.Ама нейсе нямам химикалка, молив, каквото ще да е.В бензиностанцията дадох 2.50 евро за скапана химикалка с фенерче.Божеее!Тия са луди.Е написахме си бележката,че сме за Хановер.Стопирахме 1 час, 2 часа..на 3-я час един човек спря без да махаме, и се оказа че е в нашата посока.Направо ни качи и се почна!Беше на около 40 години, отиваше да взима децата си от бабата и дядото за празниците.Не говореше добър английски, но се разбирахме.Аз заспах.Уви, умората надделя.Е, свали ни ....къде беше, пак ня някаква бензиностанция близо до Хановер.Ау,забравих да спомена,че на първата бензиностанция имаше още 4-ма стопаджии-2момичета,които пътуваха за Мастердам и още 1 момче и момиче,които бяха за Утрехт.(конкуренцията).И всички те си хванаха стоп преди нас.Като спряхме на следващата бензиностанция ми идеше да се гръмна,защото пак видяхме момчето и момичето там.И както си ходим с НИки,по-надолу,да си хванем нормален стоп, до нас спира една кола.Един мъж, който приличаше малко на Джеймс Бонд, с 2 деца отзад.ООооо невиждано!Направно ни качи като разбра накъде сме....и пак тръгнахме нанякъде.просто ни тръгна стопа перфектно!Хаха, за сега!С него минахме близо 400км, говорихме си за какво ли не – за България, за стопаджиите,за германия,за холандия, за природата,за политика...ох за много неща.Беше изклщчително приятен човек.Много го харесах.Всъщност,както се досещаш всики които ни качиха са пътували много на стоп като млади.И всички са обиколили Европа на стоп.Супер!Човека ни свали на една бензиностанция на 10 км преди Оснабрук.А там бяха пак 2-те момичета и момичето с момчето.Ух!Аман от тия!Разделихме сепо мило по здраво, пожелахме си успех и до нови срещи и отидохме да заемем подходяща позиция за стоп.
И там почакахме известно време.Бяхме като акули там.Всеки който спираше на бензиностанцията, или на кафето отзад беше наша плячка.Въпросът беше кой първи от стопаджиите ще го докопа.Беше истинка борба, стратегия.Наложи се да питаме всеки човек поотделно.Там не можем да вдигаме палци на спряли коли.  Ох, всички се уредиха,само ние седим, а вече става 6ч, скоро може и да се стъмни.Питаме тоя, питаме оня – всички са до Оснабрук.Ц,не ни върши работа, трябва ни директно за Холандия.Остават ...200км до крайната цел.
Спира един джип да зарежда, с възрастни хора-женаи мъж.Рекох, айде, ще направя мили очи ,па да видим.отивамаз дапитам – ауууу само немски, жената дори не разбра какво й казах.Взе картата и ми показа че са към холандия, един град на север.Аз и показах че искаме да стигнем до Утрехт, пробвах си немския, но тя извика мъжа.Казах 2 думи на дядото, а той ме пита от къде съм – па викам от България!И оттам се чу : - Има 50 км до Холандия. Това на развален българо-руски.Бях смаяна!Човека беше на около 70-80 години!!!!И направо започнаха да ни правят място отзад да сядаме.Викам си суууупееер!Качихме се и отпрашихме.Леле тоя човек беше луд.GPS, джип, мани мани.Караше с 220км/ч, с отворени прозорци.Направо бяхме на рали!Минавайки през Оснабрук ни спряха полицаи – викам ужас,са ше го глобят че кара с превишена скорост.Ама нейсе...хахаха, забравили са да си платят сметката за бензина на бензиностанцията- почувствах се много виновна защото така бързо стана всичко, и цялата занимавка с нас да оправят колата,за да ни направят място.Милите!Наложи се да се върнем обратно за да платят.Върнахме се , всичко точно.
Оттам направо за Холандия.Уговорката беше да ни свалят в Амерсфоорт.След пресичане на границата, пейзажа се промени тотално.Плоско братче, направо имам чувството че можеш да видиш България в далечината, или пък Айфеловата кула.Зелено и плоско...ниски къщурки с приятни дворчета.А да, и пътят който нямаше 1 завой.Само направо, направо, направо....аааа каква е тая Холандия бе.
Започна да се стъмва вече, та решиха да ни метнат до Цволе.Беше ок, защото можехме да си хванем влакче до Утрехт.Ок,ама докато намерим центъра.Сигурно сме минали 3 пъти през него, хаха,защото като тръгнеш към центъра, всъщност излизаш от Цволе, и посля в ляво.Хахах.Както и да е, помолихме ги да ни свалят където и да е, ние ще се оправим пеш,защото времето напредва,а те не могат да стигнат до където искат от нас.Бяха толкова мили.Разделихме се с хубави думи, и красиви пожелания на моя развален немски и с Ники отпрашихме към гарата.Абе да ви кажа,там смърдеше ужасно...в Цволе.Не знам дали от реката, или от какво, но имах чивството че навсякъде смърди на сяра.
Намерихме гарата, питахме за билети.Купихме си, та решихме да питаме де трябва да ги заверим, а касиерката вика – Просто се качете във влака.Хахаха, какво сме объркани малки човеци с големи разници.Беше супер,защото всички говореха английски там и беше лесно да се разбереш с хората.Влакчето пристигна и ние се качихме.Имаше около 50минути път до утрехт, а часът беше 11.Аз рекох да подремна,че бях гроги.И тамън да се унеса и се почна...гнусна холандска реч във влака...по говорителите 30 мин обясняваше нещо тоя говорител.оф приказка ли разказва не знам, ама не млъкна ей!Бля бля бля..трябваше да го запиша.Се едно разказваше смешна случка...странна интонация имат тия холандци.
Ура!Стигнахме в Утрехт.Предстоеше ни да се видим с Радко, който точно в този ден имаше рожден ден.Идеята беше да спим в скуота,където живеее.Та се запътихме натам.
Аууу Холандия е пълна противоположност на Берлин-малки улички, малки тротоари, голеееееми вело пътища и не чак толкова много колелета ( или просто беше тъмно).Ужас-голям гъч от сгради.Та стигнахме до скуота, оставихме багажа и слязохме долу...бяха си направили нещо като бар, взехме по една бира и седнахме да плямпаме с хората там.Няма такива изтрещели хора.Ако трябва да опиша какво беше, ще се наложи да използвам прекалено много думи, хаха.Тъй де, беше странно.Та, явно предпочитаната музика там беше хард техно, и то до дупка.Саунда беше чист, имаше бая техника..грамофони,миксери,плочи.Оказа се че някои от хорицата,които живеят там са DJ-и и правят плочи.Запознах се с Пиер..може би един от най-дъртите там от мъжки пол.Много колоритен външен вид.Рус, с брада, с гола глава, доста едър и масивен тип.И плямпаше супер много.Хаха.След малко дойдоха и останалите хорица, които живееха там...около 10-на човека..момичета и момчета.И всеки беше от някъде си.
За тези които не знаят какво е скуот пояснявам – изоставена сграда, в която не живее никой.идва един човек и решава че ще я направи на скуот...нещо като комуна, но не е за заркомани.Хората там се водят социално слаби и им плащат някакво обезщетение.Живетя без пари там, имат си ток ,вода...може и парно, и в общи линии, точно в този скуот беше мизерно.Градата беше почти разрушена, така да се каже, но я бяха спретнали и беше сравнително уютно( като изключим огромните паяци там).Всеки си имаше стая...имаха си кухня на горния етаж, много диванчета маси...и много хора.Имаха 4-5-6 кучета...може би са били бездомни ,но бяха големи скици и игривки.Едно от тях постоянно ми носеше една чашка да му хвърлям.Абе купон нон-стоп беше в тоя скуад.Обаче,аз бях прекалено изморена.Ипих 2 бири,колкото да уважа рожденника, полафих с една холандка и французина Пиер и се запътих да спя.Стаята за гости беше....мизерна.Но ставаше, като за 1 нощ.Та легнах на земята, постлах едно одеало,че беше мамата си трака колко мръсно, добре че Ники беше взел едно щрганче, та си легнахме двамата и веднага заспахме.На сутринта, чувам аз някакъв шум...нещо се разтоварва, коли, хора.Викам вко става бе?Ставам и гледам през прозореца – ние сме пред супер маркет, а хорицата под нас от скуота не са спали и все още бърбореха долу.Въйййй.Какво е тва място.С Ники се оправихме набързо, сбогувахме се с хората и си тръгнахме.Следваща спирак –Хилверсум.Ама влака за Хилверсум е след 2 часа...дай да идемда седнем на някоя пейка.И се запътихме....лелееееееееееееееееееееееееееее колко КОЛЕЛЕТА ИМА ТАМ!БАСИ!Е не мога да не кажа баси!Толкова сигурно няма в цяла южна европа!Мани!Трафик от колелета, коли почти нямаше.Та тръгнахме да търсим пейка, и се сблъскахме с липса на пейки.Хаха, баси хората!Може ли 1 градинка да няма, 1 пейка.Да не говорим,че докато вървяхме до гарата нямаше 1 заведение за хранене, 1 супермаркет.Ужас.А вървяхме доста!!!
Та седнахме на една пейка на спирка до гарата, да починем малко.Закусихме някакви гадни хамбургери,тип МакДоналдс.И си седим иси зяпаме колко народ има.Една възрастна жена седна до нас.Извади един термус и си сипа чай.Нещо се запирказвахме за времето май.Или тя ни пита от къде сме?!не помня.Обаче се разбъбрихме доста.Говорихме за държави,за паркове, за любими градове.Оказа се че е ходила в България, много мила.Чакаше си автобуса.Та близо 45 мин си лафихме с нея.Дойде и автобуса, сбогувахме се и в един момент видях каква жена е.беше маниакална!Сякаш беше от някой транс фестивал!С бяла коса, сини очи и мило лице.С електриково сини дрехи, лилави обувки и с интересни елементи пришити върху приятно синьото й сако.Беше чудесна.Представих си я как седи в слънчевия си двор и пие чай, а до нея едно малко кученце.И градината й беше много цветна – цветя, зеленчуци...слънчице.Много приятна!
След като си тръгна взе да капе, как беше хубаво времето, като под хубаво се разбира облачно, но някак слънцето минаваше през облаците.Заваля и се преместихме под един навес.Тя ни каза че най-близката градинка е на 3км от там, а нас ни беше шубе да мръднем на някъде, защото Утрехт е като лабиринт,а какво беше в Амстердам....ще кажа по-натам.Хаха.
Как да е, направи ми впечатление,че хората пушеха огромни цигари тревичка както си ходят по улицата.Нали е легално, но е странно, много странно.
Качихме се на влака за Хилверсум, обадих се на Митко, да му кажа кога пристигаме,за да ни посрещне.Урааа, ще се видим с него.Не съм го виждала от мноооого време.Та стигнахме до Хилверсум, срещнхме се с Митко.приазки,приказки.Много хубаво жилище има.Спокойно местенце с задно дворче.Тишина ,дървета.Пийнахме по кафе, теглихме си по един душ и се запътухме към гората.Нещо като борисова, но много погъстагора, няма бетон и има 1 пейка.Хаха, е образно казано като борисова защото имаше една огрооомна алея.Седнахме на един пън и се заприказвахме за българските планини.Стъмни се...та решихме да се приберем да вечеряме.митко има много симпатични съквартирантки.Въобще приятно място е там.Къщите са яки, стаите са яки, и яки съквартирантки.Хаха изкефи ме тоалетната му.бяха си направили едно като ..плакат Pooart, което ще рече че докато си вършиш работата в тоалетната разполагаш с химикалка и огромен лист.Можеш да си рисуваш....имаше супер рисунки, от всякакви хора.Много оригинално.Вечеряхме и говорихме.на другоя ден трябваше да отидем да видим Амстердам.Та си хванахме влака и такам.
Малко ще претупам разказа, ама то са много нещата. Като стигнахме в Амстердам направо си ме заболя главата!Тълпа, лудница, шум,колела, коли, тясно!Ужаааас.какъв е тоя град!Имахме среща с Радко там.Като пристигна се запътихме към центъра.Ужас, хич не ме кефи там.Като цяло е приятно, ако няма хора, и там няма пейки, уличките са 2 метра широки, много кофишопове от където можеш да си купиш..знам ли какъв сорт марихуана.Много туристи естествено...и такам разходихме се бая.Поснимах.Минахме през улицата на Червените фенери.Там простотутките са във витрини.Ако си харесаш някоя, направо влизаш.Хаха..всички бяха по бельо.Имаше някой достракрасиви мацки.както и да е...не знам колко време обикаляхме, но стана време да съберем сили да тигнем до гарата и да се върнем в Хилверсум.Върнахме се, вечеряхме, гледахме клипчета, снимки...плямпахме и си легнахме.
На другата сутрин с Ники трябваше да се върнем в Амстердам,защото имахме уговорка с един човек , който пътува до Берлин.Намерихме го от едно сайтче – mitfahrcentrale.de .За 25 евро на човек щеше да ни закара до Берлин.Аууу ужас.Беше ми пратил мейл да се срешнем на някакъв паркинг.инструкциите бяха да хванем трамвай номер 26 от гарата и да слезем след Тунела!Така и направихме, слязохме след едно като подлез което решихм е,че е тунел.Т.е. на 1 спирка от гарата, ама там няма никакъв паркинг.Та му звъннах, оказа се че трябвало да пътуваме още 10 минути.И чакахме следващия трамвай.Пишеше че идва след 7 минути, после след 13, после след 0...ама никакъв трамвай.Накрая се оказа,че нямало ток в тоя тунел и човека ми се обади да ми каже да се върнем до гарата и че от там ще ни вземе.Е върнахме се и някакси го намерихме.Беше около 50 годишен, с френски автомобил-кабрио.Ухаааа.Тръгнахме!
Плямпахме...след известно време свалихме покрива и аз понеже бях отзад , се продухах.Бях се увила като пашкул, щото не е оферта да си с дълга коса!Бая пътувахме и стигнахме в Берлин.От там кой от къде е.Прибрах се, хапнах, изпрах се, изкъпах се и...отидох при Ники. И така.
Голямо пътуване, голямо нещо.Вечеръа осъзнах,че на другия ден нямаме лекции и че нямаше нужда от тоя зор да бързаме толкова и да ставаме рано.Бяхме в Берлин, на широко и спокойно, бяхме си вкъщи и нищо друго нямаше значение.Трябваше да си починем от почивката!