6 юли 2009 г.

Прераждане

*снимката е правена в Полша(вчера) на път към Балтийско море
Един миг е повече от цяла вечност!
Днес ше празнувам N-тия си рожден ден!
Случи ми се нещо, което никога не съм вярвала че може да ми се случи в БЕРЛИН!Карам си аз колелото,бързам, обаче колкото и да бързам винаги, ВИНАГИ спирам когато ми е червен светофара.Бях на Готсковски щрасе, чаках зеленото.Тръгвам, едва,защото разницата с лаптопа ми е вкоша отзад и тежи!Както завъртам 2 пъти предалите пред мен излиза някакъв атомобил.СПИРАМ!Какво става?Какво ставаааа, питам аз?
Някакъв идиот прави нарушение.Не може от лява лента да завиеш надясно, при положение,че има и велосипедист посредата на улицата.тъпанара караше с пълна гас на 1-ва, колата ръмжеше като луда и едва правеше завой, а аз съм посредата на улицата и той завив през мен.За щастие някакси спрях...и колата изкриви кормилото ми, сякаш ми каза "Завий надясно!!!".
Олеле!Извиках ТЪПАНАР!И продължих.Да,не паднах - не знам как, даже не знам какво точно стана...помня как изкочи от някъде адски бързо и че понесе предното ми колело.Адски се уплаших...от адреналина цалото ми тяло изтръпна и успех да завъртя само 1 път педалите колкото да се нахна от улицата.НИкаква мисъл, само си усещах тялото и пусла...щях да експлодирам.И съвсем не преувеличавам.Да, в София не много често, но ми се случват всякакви ситуации тип "на косъм".Но тук?Какъв беше този пигмей!
Забравих че бързам,че ме чакат,какво правех, какво стана,къде съм и прочее.Точно преди 3 минути си мислех как се чувствам слаба днес - бях закусвала малко и бях уморена от вчеращното пътешествие до Полша,Счечин.Ох!Какво става?Хората са откачили!
Та...после в пицарията към която се бях запътила да обядвамс доцента се оказа,че собствениците и персонала са ливанци.А доцента е от Ирак.Веднага се сприятелиха....казали му ,че съм приличала на испанка и решили ,че сме испанци.Почерпиха ме едно амарето...добре ми дойде след тая случка.

Вече не знам какво да очаквам!Дано се прибера в България жива и здрава!