21 август 2009 г.

Поздрави от баш майстора.

:)
<голям пардон, за грешки в правописа и пунктоацията...>
В един ден можеш да бъдеш на много места!

Ей, задравей блогче!Забравихме се.Днес ще ти споделя какво ми се случи снощи...
Напоследък си стоя вкъщи...работя върху проекта за новото ми жилище.От вече 20 години сме в ремонт в къщи и 20 години нищо не мога да подредя като хората, да не говорим да чистя.Когато се прибрах вкъщи след кацането в София...изпаднах в истерия...всичко си беше по старо му.В Берлин бях забравила къде живея и в какъв хаос живея...мръсно, ужасно...
Разхлопа ми се дъската набързо и за 2 седмици се затворих вкъщи без да си пидавам носът навън.Бях твърдо решила, че е време за промяна..и понеже не мога да разчитам на баща ми да даде инициатива, реших, даже не реших а направо започнах.Преобърнах цялата къща, изхвълих 500кг боклук ...и 30 чувала със стари дрехи - мой, на майка ми и на баща ми...вехтории.Не искам вехтории повече.Положението вкъщи е доста сложано, тъй като имаме адски много книги, много мебели, много неща...нали..да имаме...да, ама за кога да ги имаме, като всичко само се натрупва и прави боклук, защото никой от двама ни с баща ми не знае кое къде е...АД!
Та хванах се аз...костваше ми и все още ми коства много емоционална енергия и много нерви...падам в дупки...но мисълта че всичко си има край някога...ме кара да продължа, защото искам този край да го видя скоро...не може 20 години да живееш като клошар...аз не мога!Всичко ме задушава...спомени...боклуци...
И така много се крещя и крещи все още, много поплаквам, защото понякога...надеждата отлита и ме прегръща отчаянието...ама тва е ..ревеш и вдигаш пащните и тежки кашони и продължаваш.С една дума търпиш и гледаш напред.
Цял живот мечтая за чист и подреден дом...в Берлин го имах за 4 месеца...а тук живея като клошар по неволя от 20 години.Без тия вече!Декември навършвам 22 години...до кога да чакам?Няма!Не искам!Искам да си поканя гости за рожденния ден - най-после!И ще направя всичко възможно за да стане...ако щ е да се бием с баща ми.Вече не ми пука!
И така...след почистването в моята стая и хола...и гардеробите...пакетирах всичко в кашони...пликове и ...онзи ден вече ми прищрака за хола.
В хола...започнахме да ремонтираме преди...вече не помня..минали са поне 2 години...и сега е наполовина с нов бял латекс и наполовина изциклен и лакиран паркет...другата половина чака..кой чака не знам.Пианото ми ..прашасва, заклещено някъде там между мебелите...забравих какво е клавиши...болка.
И така оня ден ми кипна за пореден път.Да видим каква е философията на шпакловането.Реших и осъзнах ,че на мъж не може да се разчита.Ако имаш работа - свърши си я сам!И така...изчистих пода от прахоляк, че да не се събира повече...покрих всички мебели с пердета да не се цапат много много...преместих пианото и мебелите...сега..да..и кръста ме заболя,ама тва е!И...постлах найлон на пода, да не прецаквам паркета и почнах да махам каквото е останало от тапетите...изчистих старата мазилка...а вчера изчистих и тавана и ъгълът дето беше мацан с гипс....да им...на тъпите майстори дето са го мазали и са си оставили не ръцете, ми не знам какво...как да е, умаляха ми ръцете от тоя чук...и от висене на тавана да махам мазилката, ама стискай зъби и чегъртай...трябва да стане...
Вечерта прочетох инструктаж как се прави гипсова шпакловка...еее много било трудно.А някой пита ли колко е трудно да живееш като гъз 20 години.Викам си..нищо работа - мазилка съм правила, вътрешна изолация съм правила...е как ше ми се опъне някаква скапана шпакловка!няма да стане!Не на мене тия.Амбицирах се...ще схвана, не съм толко тъпа!Поне в ръцете ме бива, ако не другаде :) И така...чуках аз, чуках...да им го начукам на майсторите!Ама го изчуках!И за днес ми остава един 2 см гипс до вратата дето е кабела за лампата...деликатно, но и него ще го изчукам.
Имам си грунд, имам си и гипсово лепило и Колоркит си имам...всичко прайм...само да се свършва вече.
И както си чукам аз, и почнаха да ми чукат,че стана 2ч.Викам ай почивка и слизам от стъблата..отидох в коридора - и вече като експерт...само погледанх изпод тапетите, кото ами са се отлепили колко дебел слой гипс има...амлеее здраво чукане ше пада...мани!
Ама ше чукам, ко да праа....а! Забравих да кажа,че и подови плочки знам какс е лепят...не съм лепила,ама и тва ше стане!:)
И така...снощи мислех да спя в стаята при баща ми,че е мого прано оттатък...ама...само си го представих как ще стане и решх...да постеля един чист найлон и да се излегна на пода в хола.И..изчипках се...да не казвам какво пдана от мен...3мм бял слой...мръсен гаден..блякс...и си легнах с слушаклите и готината музичка...взех си и фотоапарата с мен да разгледам снимките.
Оказа се, че не съм изтрила снимките от последната вечер в Берлин...как снимам видео докато се прибирам рано сутрин с колелото.Ей ..прибрах се с колелото снощи в квартирата в Берлин...да не ви казвам колко мило ми стана....Въобще в апарата бяха се наредили снимките...като история...като еволюция или деградация....преди, след и сега...живота ми в снимки :)
Ами...зарадваха ме.Защото виждам промяната - огромна е.И знам че ще се справя!Защото го искам и защото мога!А сега е време да почвам да го чукам!Ай..поздрави от баш майсторката ;)
Видео от последната вечер навън в Берлин:


Ето и обещаната фотосесия :)





















Накрая с кеф си легнах на пода, на прохладно, чиста, с прекрасна музика...