22 септември 2009 г.

Завръщането на каките!








Ееех, спомени, спомени!
Наскоро беше, когато си говорихме с Таралежка за игрите, които сме играли като деца.
-Скачане на ластик (пръстчета, английска, френска...ехее, забравила съм вече:о) )
-Кър
-Криеница
-Стражари и апаши
-Дама
-Шоколад
-Охлюв
-Държави
-Капитане, капитане какво ти е морето...
-Сляпа баба
-Крокодиле, крокодиле с какъв цвят да преминем морето...
-Игра на къща ( на джанката пред блока, или на джанката зад блока на Биси)
-Лего
-...


Леле, а какви вкусни манджи съм забърквала от кал и трева.После хранех семейството, а мъжът ходеше да бере пари от дървото.Идилия!
Имахме си телефон, хладилник, съдове, маси, стаи, столове...цели къщи построени с въображението ни на някое дърво.
Сега, децата на друго си играят...като май предимно си играят пред компютрите...да но има надеждааааа!

Ооо, да!Как можах да забравя!Ами куклите?Барбита и олд скуул парцаливките?Ах, златни времена.
Леле, леле, колко спомени ме заляха...още помня как майките ни се събираха на кафе, докато ние си играехме на какво ли не.Рисувахме си, разказвахме си страшни историйки или тъпи вицове, на които се заливахме да се смеем.

Играли сме...еееех.Не мога да се разделя току - така с детските си години.Още преди 2 години подновихме играта на Сляпа баба с приятели, после в Университета миналата година играхме на дама в двора.Губехме 1 час, докато открием перфектния камък за дама :)
И в Берлин поиграхме на Сляпа баба и на Капитане, капитане...хаха беше мноогo смешно...леле!

Щурее ми се пак.На морето както вече споменах, си говорихме с Таралежка...и някак ми се прищя пак да скачам на ластик.До сега никое дете не съм видяла да се мори да играе на ластик наоколо.А!Само миналата година като бях в Троян, видях 2 момичета да играят на ластик пред блока на баба.И го бяха завързали на същото място, където по цели лета с Криси си го връзвахме,за да можем да играем двете.Още помня как се прежулвах. :D

Детство мое, къде си?Още ли си тук?

Та днес влизам аз в кухнята сънена, станала в 11, защото цяла нощ не можах да заспя от тоя компютър,от сърфиране, рисуване, четене и чат...21 век сме!..и влизам аз жадна за глътка кафе с канела...и какво да видят очите ми - на отсрещния гараж натрупани разни неща...м?
Децата си играят бе!Все още!Браво!Така се зарадвах!Забравих за кафето и седнах да ги зяпам как градят новата си къща.Толкова е мило и хубаво да ги гледа човек.И се чудя, дали и нашите майки са ни наблюдавали, докато сме правели щуротии...може би са нямали време от работа.
И така седнах да зяпам с лаком интерес.Баща ми влезе и той при мен да ме поздрави...и веднага му заговорих "Гледай ги тези деца как си играят!Виж какво са си направили!И как са се качили там? Защо ли точно на този гараж?"

Баща ми ми отговори...че са избрали точно този гараж, защото е отделен от другите и защото искат да си имат свое собствено местенце...предполагам и той предполага :о)

Их...става ми слънчево!:о)

Ох и така...пак се замечтах, но определено тези дни ще изровя някакъв ластик и ще привикам другарчетата да поцъкаме, да си припомним хаха.Големите каки се завръщат!