12 февруари 2010 г.

Аз, мадамите и кишата.

Може да звучи глупаво, но днес ми стана много мило от това:

Две мадами - едната с обувки с токчета, а другата с обувки, които пропускат.
Времето е по-топло и всичко се топи.Навсякъде всичко е киша, а днес включително и главата ми.
Вървим - аз газя през калта и кишата, с бял панталон и влачещи се мокри крачоли.Чувствам се добре, но се пързалям несигурно.Мадамата с токчетата ходи на пръсти и внимава да не се изцапа.Мадамата с обувките, които пропускат ходи на пръсти и внимава да не се намокри.
Чувствам се странно.Усещам се като куче, което накланя глупаво глава, гледайки глупаво към случващото се.
И аз започвам да ходя на пръсти, да търся "остров" на който да се спася.Включих се и беше прекрасно, а е смешно дори.