30 юли 2012 г.

Миналото - в кофата!

Ровя. Отново.
Пренареждам си работилницата. Променям. Изхвърлям.
Често намирам неща от моето детство, бележки на баба ми, епикризи, некролози... и плача. Първо плача за малко. После плача с глас... Защото ми е мъчно. За тези, които са били и за това, което аз съм сега. Положението.

Изглежда като да не съм се сбогувала с миналото. Жадувам да живея в бъдещето, а в настоящето само се измъчвам.

Не съм роб на вещите...добре де, ще ми е мъчно, ако се случи нещо с лаптопа, таблета, шевната машина, "сапунерката", с която снимам и колелото ми... Това са нещата, които реално ползвам. Всичко останало ми пречи. Задушава ме. Да, наистина.



Преди живеех в панелка, в Надежда. 2-стаен апартамент, който баща ми преди години реши да направи 3-стаен, като преместим кухнята на единия балкон. Тогава съм била на 2 години. Още помня, когато донесоха всички материали - плочки, цимент, пясък, вана, тоалетна...всичко необходимо за ремонтирането на жилището.
Започна се едно разбиване, пробиване, чукане. Всяко лято. Всяка година. Всеки път с обещанието, че тази година ще свършим с ремонта.


Сега съм почти на 25. Все още сме в ремонт. В кухнята на пода има 2 метрова дупка с тръби, кухнята е с голи стени, тапетите в коридора падат сами, цимента, който заемаше почти целия коридор го изхвърлихме преди 10-на години, защото стана негоден за употреба, а плочките за коридора все още се пекат на балкона. И навсякъде има неща. Вещи. От тези "Да има!". Може да потрябват...?! Кога?


През целия този интервал от време аз съм живяла и все още живея в срам. Гости не каним, а и не идват, защото...сме в ремонт. Или по-точно защото апартамента изглежда като след паднала бомба. И не знам срам от това, че всичко изглежда като след война или, защото баща ми прави всичко на другите хора, а у нас е такава лудница.


От март 2012г. живея сама. В един стар просторен апартамент в центъра на София. Да, определено се чувствам по-добре така. Но проблемът от предишното ми местообитание не е изчезнал. Това жилище е на...повече от 80 години. От 2 години сме се заели да го стегнем...като започнахме от ВиК. Преди 6 години смениха тръбите. Обаче ние не го доремонтирахме, защото никой не живееше там, а и баща ми беше решил той да се заеме с тази част. Преди 6 години!

2011г с братовчедка ми решихме да се изнесем двете заедно, в този апартамент. Започнахме да ръчкаме леля ми и баща ми. Така. Тук стаите са се използвали за склад. Навсякъде има кашони, паяжини и 10 годишен прах. Вода имаше само в кухнята, а тоалетна изобщо нямаше.

Викахме майстори - този не разбирал нищо, онзи бил алкохолик, третия много взимал...и баща ми реши, че той ще прави ВиК (а той никога до сега не е правил подобно нещо). Сега,...аз знам, че той ще го направи супер( защото каквото напави, то никога не се разваля), обаче...ще го прави...години на ред. А кой има толкова време да чака?

Накрая той извика някакъв познат, майстор. Направиха нещо... обаче човека се изнервил, защото баща ми постоянно му  казвал кое как да прави. :) И пак сме без WC.

В края на краищата се сложи някаква тоалетна, имаше течаща вода в кухнята. И толкоз. :)
2011г.чупейки чугунената вана в банята, баща ми си наранява единият пръст и се налага да го оперират. Беше му трудно да се оправя с ежедневните задачи и дума да не става да работи.

Март 2012год. аз инцидентно се местя тук. И решавам да боря тукашните вятърни мелници, тухли, боклуци и ... прахоляци. Баща ми също се амбицира по негов си начин и лека полека уж задвижихме нещата.

Е, толкова работа има тук, че чак почвам да се съжалявам понякога...
В началото денем и нощем чистех и изхвърлях. Просто...нямаше такава мизерия. Спях в спален чувал, ходех с обувките за навън...

Днес сме 29 юли. Днес за пореден път ходих на нощна разходка до кофите и за първи път да не съм със 20 чувала в ръце...а само няколко пликчета. Зачудих се. Чак не повярвах. Явно...почна да му се вижда края. До сега съм си извоювала 2 от стаите. В едната спя...и мисля скоро да си донеса моето си легло...., а в другата творя. Баня още нямам...но поне имам някаква временна тоалетна и течаща вода в кухнята.

Как се къпя ли? :) Понякога ходя до надежда...хем да поразчистя и там нарастващите бокклуци, но предпочитам да се къпя тук - с легена и канчето. :) Топля си вода в термо каната, смесвам я със студена в една кофа и се поливам :) Впрочем първоначално бях шокирана от количеството вода, което използвах за да се изкъпя - една кофа. Да. Само една 10л кофа! :) И да, имам коса до раменете. :)

Но идва зима, а ... банята едва върви. Ходи. Влачи се.
Това ме изнервя...защото след банята, идва ред на тоалетната, на кухнята, на дограмата, на стаите...преди това трябва да се прекарва на ново ел. инсталация.... Ужасно много работа, а майстора...е педант флегмант :) А аз... живея различно. И се издържам с една заплатка от БАН. Веселко...

После защо имам комплекси и защо се държа странно. За това е - този хаос, в който се прибирам и спя всеки ден ми писна вече! Писна ми!