11 август 2012 г.

Амелипуленско...

Вали. Градушка. Едва удържам чадъра си.
Не виждам въобще къде ходя и на какво стъпвам.

Виждам вход. Засилвам се натам. Едно момче се е скрило там. Има място и като за мен.
Да ама още ме вали. Подпирам чадъра да не ми капе отгоре..
Водата от чадъра пръска в него. Каня го под моя чадър.
Седим. И двамата държим чадъра. Студ.
Опитваме се да си кажем нещо, но нищо не се чува.

Както стоим залепени за вратата на входа, някой отваря и ние заднешком нахълтваме вътре.
Някакъв тип се готви да излезе навън. Луд. Толкова силно вали, че не виждам колите остреща.

Оставаме сами във входа. На мен ми е адски смешно.
Мокра съм от главата до петите. Добре, че раницата ми има дъждобран!

Говорим си. Смеем се.

Вали. Градушка. Добре че си взех чадър! :)