5 януари 2013 г.

{след бар}

Бях с приятели. Насам-натам. Пиене.
Един ме зяпа. Непознат. Явно иска нещо от мен.
Усмихвам се, не го познавам.
Дали сгреших, че се усмихнах?
Той си има приятелка, а се пъне? Защо?
Така ли стават изневерите?

2-ри дубъл.
Вече съм на 3-то пиво. В Лорката.
Разни хора навсякъде. Аз както обикновено съм с мъжка компания.
Говорят си за мацки. Искам да участвам.
Любопитно ми е. Чувствам го за забавно да изследвам човешката мисъл...
Следващата е, че аз... нито съм мъж, нито съм жена. Така се чувствам.
Отпивам от биричката.
Наоколо е лудница.

Седя си. Мъжете свалят мацки. До мен една двойка се целува и си говорят.
Приказваме си за планини. Супер.
Била съм Там и мога да разкажа...
Следва пауза. Аз не съм з атова място...

Трети дубъл - тръгнах си.
Оп, бликнаха сълзи.
"Не съм женствена."
Толкова съм затворена в себе си, че ме е страх да се отворя...
Страх ме е да не ми сторят нещо.

Вчера гледах японско порно със сепия. Необосновано любопитство. Ужасно е!
Чувствам се изнасилена, от нещо, което дори не ме е докоснало.
Сигурно съм в депресия.

Ходя. Наближава момент, в който ще се размина с някаква тумба цигани.
Държа се прилично и не хленча. Избърсах сълзите, за да не блестят. Страх ме е.
Едва виждам от шапката, така съм си покрила очите.

Сигурно съм в депресия.
Мамка му! ... и женственост.
Плача като малко дете.
Крия  сълзите си от хората. От себе си.

Плача вървейки по улиците...
Кое е наред с мен?
Омръзна ми да ме сватосват! Да ми натякват, че трябва това и онова.

Привидно усмихната...
а отвътре съм като мекотело.

Иде ми да пратя тук-там няколко плачещи емотиконки,
но не искам да занимавам никого.
Ще ме питат и ще трябва да обяснявам...
Не искам...

Винаги ми е било интересно как мъжете възприемат жените...,
но никога не съм се замисляла/интересувала как те възприемат мен.
Трябваше да стана на 25, да ми промиват главата с това как трябвало да се ориентирам вече и да си намеря мъж...
Писна ми да слушам това!
Писна ми от съвети!
Хора, аз не ви питам, моля, не искам да ви слушам повече...

Явно това е резултатът...
Сълзи. Плач. Рев. Хленч.
И пиша това тук... ????
Утре отивам на Витоша - сама!

Искам си усмихнатото Жаси!
Онова, което не се е впечатлявало толкова години...
Онова, което отряза толкова ухажори...
Онова, което преследва целите си...

Сипах си вино.
Жалка съм.
Явно някъде вътре в мен, някой смята, че това ще ми помогне...
Егаси депресето!

Ще си потанцувам...