18 ноември 2013 г.

#Данчо

Всяко нещо се учи.
Седим си двамата един до друг. Не знам за него, но аз вече го разбирам - знам кога в какво настроение е. Опитвам се да усещам света като него.

В началото малко ме беше страх. Не знаех кой знае какво нито за него, нито за неговия вид.
Но не се отказах. Потопих се изцяло в неговия свят. Наблюдавам го. Преживявам с него случките и се опитвам да го уча, да не изпитва страх и... да бъде куче. Сигурно не съм добра в това, но поне съм добър слушател, дори, когато не си говорим с уста.

Приятели сме. И много си приличаме, само че той е по-изразителен от мен и е нахален. :)

Исках да кажа, че дори и с най-страшното и непознато нещо на този свят, човек намира начин за себе си... да се справи, да се промени спрямо условията, така че всичко да си пасне.
Тук няма нужда от оправдания. Ако искаш и обичаш, ще намериш начин. Винаги. Мирен начин.
Ако не става така - опитай друг вариант. Човек не трябва да се отказва. За това са трудностите... за да намират своите решения.