2 юни 2015 г.

проза в прегръдка

прегръдка топла стаена болка взривявам се в безкрайност шепнеш тайна щастие наричаш а аз съм вече вкусила от мъката на раздялата утре обичам ужасно е луната безизрано седи а завинаги в спомените с теб лежим прегърнати трионите назъбени пазят част от нас в щастливи моменти с обрулени устни целувани от вятъра леден с нас и някъде във времето оставаме свързани завинаги вкопчени в нас нахилени, хубави, мечтаещи в бъдещето шепнем желания с глас